Индекс за приобщаване

Какво е Индекс за приобщаване?

Индексът за приобщаване е британска методика за управление на училищните процеси и представлява съвкупност от методи и начини за събиране, анализиране и обработване на информация, свързана с постигане на приобщаване в образованието. Това е методика за управление, което означава, че Индексът е предназначен за директорите, съответно ръководствата на училищата, които са натоварени с функциите по администриране на учебните процеси. Когато говорим за учебни процеси, ние следва да имаме предвид процесите, свързани най-вече с ученето и участието на учениците в училище.

Индексът за приобщаване е разработен в Англия от екип от специалисти и е апробиран в различни училища през периода 1997 – 1999 г. След приключване на неговото пилотиране, през месец април 2000 г., Министерство на образованието го издава и разпространява безплатно във всички училища в Англия. Версии на Индекса на английски език се използват в Австралия, Канада, Южна Африка и САЩ. Издадени са версии на Индекса на арабски, китайски (за употреба в Хонг Конг), финландски, френски, немски, хинди, унгарски, малтийски, норвежки, португалски, румънски, испански и шведски език.

В България Индексът за приобщаване беше въведен от нашия екип (който по това време работеше за Save the Children UK) на няколко етапа в 36 общообразователни училища в рамките на проект „Социално приобщаваща Европа” в периода 2004 – 2007 г. В процеса на неговото прилагане, Ръководството беше адаптирано в контекста на условията на българската образователна система.

Индексът не е допълнителна инициатива или дейност, а начин за усъвършенстване на училищата според ценностите на приобщаващото образование. Това е един инструмент, който се използва в практиката и който изяснява значението на приобщаването във всички аспекти на училищния живот: учителската стая, класната стая, училищния двор.

 

Ръководството за управление на приобщаващите процеси в училище е процес на извършване на собствен преглед, който обхваща трите ключови величини в едно училище:

  • Създаване на приобщаваща КУЛТУРА в училище
  • Изработване на приобщаващи ПОЛИТИКИ
  • Развитие на приобщаващи ПРАКТИКИ.

Под всяка от тези величини има набор от показатели, а под всеки показател има съответен набор от въпроси, които училищата си задават.  Индексът внимателно и логически превежда читателя през този процес. Тази работа създава много нова и полезна за едно училище информация.

Материалите в Ръководството включват готови въпросници, десетина различни дейности, които да се извършват от членовете на училищната общност, и пет конкретни етапа или цикъла на работа, като всички те са създадени да надграждат върху богатството от знания и опит, които хората в обикновените училища вече имат.

Индексът на практика

Въвеждането на Индекса за приобщаване във всяко едно училище преминава през пет основни фази, всяка от които включва  конкретни дейности.

Първата фаза е свързана с въвеждане във философията на приобщаването и се нарича Как да започнем работа с Индекса за приобщаване. Този етап започва с прочитането и осмислянето на Индекса като документ, като ресурс за управление, запознаване на педагогическия и непедагогическия персонал в училище и приключва с формирането на координираща група. Това е екипът, който планира училищното развитие (може да има изграден до този момент), ето защо директорът и ръководният персонал трябва да са активно ангажирани в процеса на подпомагане на училищното развитие. Като членове на екипа освен представители на педагогическия персонал, трябва да бъдат включени ресурсният учител и/ или помощник на учителя, ако има такива специалисти. Важно е групата да отразява половия и етническия състав на училището и може да включва представители на родителите/ настойниците, учениците, представители на общинските власти, РИО, непедагогическия пресонал, представители на училищното настоятелство. Координиращата група е активното ядро на целия процес по подпомагане на училищното развитие. Членовете й работят в екип, проучвайки процесите в училището, а след това анализират резултатите и планират бъдещите действия.

Тъй като всеки член от екипа е активен участник в процесите в училището, би било полезно да се привлече външен човек, дистанциран наблюдател, който е добре запознат с естеството на училището, за да може да играе ролята на коректор, на обективната гледна точка, която гарантира приключване на дейностите. Този външен човек за училището се нарича „критичен приятел” и може да бъде учител от друго училище, който познава спецификата на работа в това, експерт от РИО или общината, родител и пр., стига да бъде обективен и да запазва дискретност по отношение резултатите, проблеми, които възникнат и др. Този човек се идентифицира от Координиращата група (екипа, който работи по изпълнение на отделните фази на цикъла) за да помага на училището в процеса, да дава поглед и идеи „от вън”. Опитът в прилагането на цикъла на Индекса показва, че критичният приятел е важен фактор за насърчаване на обучението и промяната сред учителите.

Втората фаза се отнася до това Как да научим повече за училището и е свързана с проучване мнението на учениците, родителите, учителите и непедагогическия персонал в училище. Този етап е свързан с разработването на въпросници от създадената вече координираща група за всяка една от изброените целеви групи и се осъществява посредством попълването, обработването анализирането на резултатите от въпросници, които в крайна сметка дават информация и обратна връзка на директора, съответно ръководството на училището за определяне на приоритети, което е следващата стъпка в тази фаза.

След извеждането на приоритетите на училището се пристъпва към Разработване на приобщаващ план, в който следва да се заложат дейности, който адресират изведените проблеми. Приобщаващият план е отворен документ, който може да се актуализира във всеки един момент от координиращата група.

Четвъртата фаза е свързана с Осъществяване на дейностите, заложени в изведените приоритети. Всяко училище само избира времевата рамка за изпълнение на заложените дейности и приоритети. Независимо от времетраенето обаче, членовете на координиращата група следва да предвидят срокове за Преглед на целия процес от самото начало, което всъщност представлява и последната фаза на въвеждането на Индекса за приобщаване. Особеното при осъществяване на прегледа е това, че в резултат на анализиране на постигнатите, съответно непостигнатите резултати, приобщаващият план на училището се променя и в този смисъл процесът веднъж започнал няма край. Затова всички професионалисти, които работят в областта на приобщаващото образование споделят, че приобщаването е процес, при който си „винаги на път”.

Важно е да подчертаем, че Ръководството не предлага пример на готов план за подобрение и промяна; той по-скоро предлага промяна посредством проучване чрез задълбочен преглед на всичко, което представлява животът в едно училище. Това многообхватно проучване дава възможност за идентифициране на бариерите пред изграждането на приобщаваща училищна среда и определяне на нови приоритети за развитие. Училищата сами определят тези приоритети и формално ги разполагат в план за развитие на училището и за промяна, съставена от самите основни действащи лица в едно училище.

Ръководството (и цикълът на процеса, през който то превежда училището) се адаптира от отделните училища. То трябва да се разглежда като гъвкав инструмент, а не като задължително предписание.

Индексът е непрекъснат процес, включващ учители, директори, ученици, помощен персонал и родители. Вземането на мнението на учениците за това как работи тяхното училище е също силна характеристика на Индекса. Цикълът продължава около година, като за това време може да се извърши само ограничен обем работа. На база на нашите наблюдения над училищата, прилагащи Ръководството, препоръчваме да се вземе решение то да се използва за 2-3 и повече години.

 

Нещо много важно: Индексът взема социалния модел за работа с хора с увреждания като отправна точка.

Нашият опит и опитът на пилотните училища сочи, че Ръководството може да бъде един изключително мощен процес  на проучване и развитие. За някои той повдига повече въпроси от тези, по които те могат да предприемат незабавни действия. Много училища успешно са го вградили в нормалния процес за развитие на училището.

Индекс за приобщаване – ръководство за управление на приобщаващите процеси в училище е един радикален документ, предлагащ радикален процес на развитие на училищата, резултатът от който е подобряване на средата, насърчаваща приобщаването в училище.

Свидетелства от училища – партньори

“Използвахме въпросите, разработени по време на обучението ни за работа с ръководството, както и опита на другите училища. В основата на нашите въпросници стоеше специфичното за населеното ни място и нашето училище, това, което искахме да проучим и да променим.”

ОУ “Христо Ботев”, село Баховица, община Ловеч

“Първоначално използвахме обобщените варианти от обучението ни за работа с Ръководството, за да се види къде сме. В момента се разработват наши, по-конкретни въпроси, от които се надявам да получим и резултатите от досегашната ни работа с ръководството за управление на приобщаващите процеси в училище. Решили сме в нашето училище периодично, през няколко месеца, да се попълват въпросници, за да имаме възможност да проследим как се развиват нещата, има ли промяна в мисленето и отношенията, а и по този начин смятаме, че ще получим по-точна оценка за постигнатото.”

Теменужка Маринова, директор на УО “Антон Страшимиров”, село Бохот, община Плевен

“За колектива на ОУ “Христо Ботев”, с. Баховица, Индексът за приобщаване е едно ново предизвикателство. Пред нас винаги е стоял проблемът за това как да направим училището ни по-интересно и по-привлекателно място за децата от селото, където да получат полагащото им се образование и възпитание; как всички, които участваме в учебния процес, да работим по-добре като екип от съмишленици – ученици, учители, родители; как да привлечем родителите. Затова търсим различни форми и начини за изпълнение на основната ни мисия. Ръководството дава точно този инструментариум и ние сме удовлетворени от предоставената ни възможност да работим по него, за да се запознаем с чуждия опит и да изградим, благодарение на него, подходяща среда за всички участници.”

Ръководството в употреба:

“То прави промени, които са от полза за всички ученици, като влияе върху мненията и информираността относно истинските измерения на приобщаването.”

Практически аспекти на ръководството в СОУ ”Св. Климент Охридски”, град Ловеч

“СОУ ”Св. Климент Охридски” е училище, основано през 1893 г. в гр. Ловеч. Училищният персонал наброява 58 преподаватели и служители, броят на учениците е 565, разпределени в 25 паралелки и една група полудневна детска градина.

Проблемите, които са свързани с овладяване на учебния материал от учениците и мерките за преодоляването им, са акцент в работата на преподавателите. През учебната 2002/2003 година след изтичането на първия учебен срок се установи, че в училище има двама ученици, които са със сериозни пропуски в усвояването на знанията. След обстоен анализ на ситуацията и разговори с преподавателите и родителите им се стигна до предложение за насочване на тези деца към комисия при регионалния инспекторат. Специалистите от нея излязоха с решение съответните ученици да преминат на индивидуална подготовка по определени учебни дисциплини, като се отчита тяхната действителна степен на работоспособност. Започвайки работа за първи път по тези програми, преподавателите изпитаха сериозни затруднения от всякакво естество: родителски критики, съмнение в целесъобразността на препоръките и други подобни.

През новата учебна 2003/2004 година групата от деца със специални образователни потребности се разшири с още един член. Успоредно с това ние постоянно търсехме възможности да обменим опит с други училища, които разполагат с повече информация и изпитват същите затруднения. Тук се сблъскахме с поредния проблем – липса на информация и липса на координираност между образователните институции.

През пролетта на 2004 г. се запознах с Индекса за приобщаване, обмених информация с колеги от други градове и участвах в работните групи по проекта.

Групата, която започна работа в нашето училище, беше сформирана много лесно, тъй като всички ние имахме общ проблем – работа с деца с обучителни трудности и поведенчески проблеми. След като внимателно разгледахме и осмислихме индекса, разбрахме, че сме го прилагали в работата си и това не е нещо ново за нас (анкети, разговори, разбиране), но с една разлика – вече работехме в екип и се подкрепяхме.

На първата среща беше събрана група от 7 души, която включваше директора на училището, педагогическия съветник, 3 начални учители и един учител и родител на дете със специални образователни потребности.

Всички много се вълнуваха и срещата продължи дълго, защото всеки един от нас искаше да сподели своите трудности и проблеми. Оттук излезе и нашето първо правило: без предразсъдъци и задръжки да говорим и да споделяме проблемите си.

Дейността на групата беше легализирана с включването й в годишния план на училището като предмет, цели и задачи.

През октомври беше сформирана комисия, която да изготви индивидуални образователни програми за децата, които екипът за комплексно педагогическо оценяване към РИО-Ловеч беше определил. Като членове на тази комисия бяха включени и някои от участниците в координиращата група, което за бъдещата ни работа беше много удачно.

Като много успешна стъпка през този период можем да отбележим и назначаването в училище на ресурсен учител – специалист, доказал своите качества при работата си с деца със специални образователни потребности.

В нашето училище функционира и ученически съвет, в който участват ученици от пети до дванадесети клас. Ние решихме да използваме този съвет като наш критичен прятел и като наша връзка с учениците на училището. Надявахме се, че тази стъпка ще е ефективна, защото в този съвет участват много активни и будни деца, които много често инициират интересни идеи и предложения.

В края на декември се проведе среща на координиращата група, на която присъстваха и нови ентусиасти, които пожелаха да работят и без възражения бяха включени в състава на групата.

В резултат от нашата работа стигнахме до следните изводи:

1. Използването на ръководството в нашата работа е положително. То предлага много резерви за развитие, които оттук нататък ще бъдат анализирани, допълвани, обогатявани.

2. В разрешаването на възникналите проблеми пред училището бяха активно въвлечени много широк кръг от участници: ученици, родители, учители, настоятелство, което до този момент беше пасивно. Това много ни помогна при вземането на решения за преодоляване на проблемите.

3. Привлякохме в училище специалист ”ресурсен учител” с пълен норматив от учебни часове, който определено подобри работата по индивидуалните програми на децата със специални образователни потребности.

4. Направените анкети бяха своеобразно огледало на нашата работа, поведение, отношение. Те бяха много важен коректив и ръководството го използва рационално за отстраняване на пропуските.

5. Всички проблеми са разрешими, след като внимателно се анализират и когато се въвлекат по-голям брой участници в разрешаването им.

6. Много важно е активното участие на родителите в този процес.

7. Разрешаването на проблемите може да стане факт само когато те бъдат казани честно и открито пред всички участници в процеса. Прикриването на даден проблем е стъпка в грешна посока, което не разрешава, а усложнява ситуацията.

Валери Христов, директор на СОУ “Св. Климент Охридски”, град Ловеч

Проф. Тони Буут  в радио-предаването Хоризонт до обед, 5 декември 2013

Проф. Тони Буут и Лилия Кръстева за Индекс за приобщаване в България и откриващата конференция на проект “Едно училище за всички”.

Интервюто можете да чуете ТУК.