За най-малките ученици. Защо са правилата?

Децата трябва да знаят, че за всеки един от тях важат същите правила. Няма привилегировани, няма ощетени.

Нека децата сами достигнат до правилата.

Добре е децата постоянно да бъдат въвличени в приятни игри. За тях всичко е все още игра.

Разпределете отговорностите. Един полива цветята (може и групичка от деца) – те са градинарите,  друг се грижи за подредбата на столчетата – архитектите, трети раздават тетрадките- помощник учител, други ги събират на края (могат да броят на глас тетрадките).

Създайте правила колко се може по рано.

Например: Да не говорят всички наведнъж, говори само един, другите да го слушат. Покажете им какво се случва, ако всички говорят едновременно, така ще разберат сами, че е неприятно и няма да го правят.

Направете табло с рисунки с правилата, оставете всеки да залепи онова, което е важно за него. Може дори да го нарисуват.

Наблегнете на положителните правила, но включете и някои, съдържащи отрицание. Какво да не правим? Да не тичаме, да не ставаме, да не говорим.  Да си помагаме…. Поощрявайте добрите постъпки.

И все пак, ако не успеем да ги овладеем с правила, добре е да знаем, че наказанието не е ефективно. По-добре е да изземете някои от преференциите на детето, вместо да го карате да прави нещо, което не харесва. Можете спокойно да му забраните да направи нещо, което му е приятно.

И все пак не забравяйте, че за децата най-важното правило е да се  забавляват.

Comments are closed.